ПОСГУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; посгу̀ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Гуша се, сгушвам се леко или за малко, за кратко време. Янаки се посгуши от вятъра, който остро задуха, отмете горния пласт на снега и го завъртя във вихрушка. М. Грубешлиева, ГР, 93. Той отмина къщата си, отмина и жените, които по навик се посгушиха, щом го зърнаха. Б. Несторов, АР, 263. Влязоха нови гости: ... Там се озова и Боримечката с децата си. .. Рангел като го видя се посгуши в сянка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220-221. Райка изслуша захласнато разказа на Матьо, а когато той свърши, тя се посгуши и рече срамежливо: — И аз ... искам да стана такава. Д. Ангелов, ЖС, 235.